Архитектура и климатични промени: От Венеция, през Атланта, до Ню Йорк
Текстът на Анета Василева е препубликуван от " Тоест ". Всички фотоси са на авторката
Пиша този текст в Бруклин по време на потоп. На 29 септември сутринта в Ню Йорк единствено за три часа падна едномесечно количество дъжд, който наводни метрото и улиците на Манхатън, Бруклин, Куинс, спря влакове, блокира улици и летища, канализацията преля, а губернаторът на щата обяви изключително състояние. Тропическата стихия " Офелия " продължава към този момент няколко дни по Източното крайбрежие на Съединени американски щати.
Това се случва след пагубните наводнения на 10 и 11 септември в Либия с хиляди жертви, както и след поройните дъждове, унищожили Северна Гърция, Турция и Югоизточна България. Град Аризона в щата Финикс, Съединени американски щати, претърпя 31 поредни дни с температури над 43ºС - невиждан връх, а в щата Джорджия, където прекарах по-голямата част от месец август, бяха маркирани най-горещият юни и най-горещият юли въобще в статистиката. Колко горещо беше във Финикс? Толкова, че беше рисково да се пипа железен парапет, а водата от градинския маркуч можеше да те изгори. Тротоарите се нагряваха до над 70ºС, а децата получаваха изгаряния втора степен, в случай че излезеха боси на балкона.
След рисковите горещини и пожарите предстоящо пристигнаха и наводненията.
" Небето е като гъба ",
разясниха още на 5 септември в подкаста The Ezra Klein Show на " Ню Йорк Таймс ". То поема изпаряващата се влага от горещата земя и затоплените океани и след това я връща назад не отмерено, а като пагубни изливания.
Какво научихме обаче от това лято на рекордни температури и естествени катаклизми?В треперещия от горещина въздух на август шестлентовите автомагистрали на американския Юг бяха цялостни с коли, нормално бензинови. Във всяка кола - не повече от един човек, запътил се към някоя тежко климатизирана постройка, в която живее или работи. Неизолираните къщи на американските покрайнини, със своите милиони квадратни метри застроена повърхност и неприятна дограма, големите халета на американските хипермаркети, дребното разполагаем градски превоз, даже кината поддържаха изкуствено температури близо 20 градуса по-ниски от външните. Топлинните острови в корпоративния център бяха непоносими. А чувството беше, че въглеродният отпечатък на град Атланта примерно за ден е колкото този на България, и то преди у нас да са спрели въглищните централи. Впрочем това удостовери пред мен и Джоузеф Хийткот, декан на Факултета по урбанизъм и околна среда на The New School в Ню Йорк.
Имат ли какво да кажат архитектурата и изкуствата по тематиката?
За климата от Венеция
Линеен климатизиран град в пустинята, " Ловци в снега " на Брьогел или традицията за изстудяване посредством зеленина и водни огледала на андалуските вътрешни дворове - има доста способи, по които да приказваме за климатичните промени през изкуство и архитектура. А Венеция е добър фон за сходен диалог - град, застинал в нежната си хубост, съдбовно застрашен от непрекъснато повишаващите се водни равнища, извънредно парещ през лятото.
В края на ноември приключва 18-тото Архитектурно биенале във Венеция. Климатът не е съществена тематика тази година, само че участва осезаемо в няколко блестящо контрастни изложения и си коства да бъде разискван точно след лятото на 2023-та с най-горещите междинни температури, измерени на Земята, след като се води статистика.
През май английската архитектка от ганайски генезис Лесли Локо стана първата цветнокожа жена куратор на този най-престижен архитектурен конгрес в света и прикани целия свят да мисли за бъдещето през тематиката Африка - най-младия континент, който може да се окаже една " Лаборатория на бъдещето ". Доколко биеналето съумя да реализира това (по-скоро не), е тематика за различен текст. Но ориста на планетата, а и на обществото ни, в това число през дебатите за климата, също е незаобиколима част от тази лаборатория, от общото ни бъдеще.
Everybody talks about the weather
Така че не е неприятно да поговорим за времето - както вършим в действителност всеки ден и както ни предлага кураторът Дитер Ролщрете в едноименната галерия в палацо Ca' Corner della Regina - пространството на Фондация " Прада " във Венеция.
Сградата сама по себе си е превъзходен експонат - бароков венециански замък, издигнат сред 1724 и 1728 година за фамилия Корнер от Сан Касиано. За изложбите си Фондация " Прада " употребява първите три етажа след деликатна реституция, в това число на всички елементи, мазилки и фрески.
" Венеция е обречена. До 75 години града към този момент няма да го има и всичко ще е под вода, в това число тази постройка тук ",
споделя обаче Ролщрете. Надвисналият риск и неизбежността на разрухата ясно се четат като съзнателно обръщение в цялата галерия. Въпросът е по какъв начин през изкуството да осъзнаем голямото въздействие на климата освен за всекидневието ни, само че и исторически, световно и за развиването на цивилизацията изобщо.
.jpg )
На входа ни посреща стена от екрани, на които се излъчват телевизионни прогнози за времето по целия свят. На първия етаж прекосяваме през лабиринт от табла, където статистически данни за рискови промени на климата на планетата през вековете са поставени паралелно до известни картини, които в действителност ги изобразяват. През 1565 година Брьогел рисува към този момент упоменатите " Ловци в снега " по време на така наречен дребна ледникова ера, когато температурите на Земята падат внезапно с няколко градуса. Това води до изключително тежки зими, поредност от неприятни реколти, апетит и в последна сметка до трагична световна рецесия, която бележи времето сред средата на XVI и средата на XVII век.
Немският романтик Каспар Давид Фридрих рисува прословутата си картина " Море от лед " като отражение на общото тъмно въодушевление, обхванало Европа след така наречен година без лято. През 1815 година експлоадирането на вулкана Тамбора в Индонезия изпраща такова огромно количество вулканичен прахуляк в атмосферата на Земята, че небето потъмнява за една година, температурите падат, а мрачното време и преваляванията бележат цялото лято на 1816 година Същото лято, в което Мери Шели написа " Франкенщайн " като отговор на предизвикването на Байрон кой ще измисли най-мрачната призрачна история, до момента в който цялата компания стои затворена с месеци в къща на брега на Женевското езеро в непрекъснат дъжд.
Изложбата продължава с повече от 500 книги, видеоматериали и изявленията за климата и климатичните промени. Както и с няколко антиутопични сюжета, които всеки би трябвало да види, прочете и изживее самичък за себе си.
Град на бъдещето или антиутопичен призрачен сън
Всъщност точно една антиутопия, показана като сполучлива рецепта за бъдещето, е контрапункт на изложбата във Фондация " Прада ".
.jpg )
The Line е план за 170-километров линеен град, който към този момент се построява в пустините на Саудитска Арабия и се популяризира като бъдещето на урбанизма. На места напълно климатизираната конструкция доближава 500 метра височина и предлага суперкомпактен модел на обитаване, при който в даден миг 80 000 души ще бъдат на 5 минути пешеходно разстояние от всичко належащо. The Line може да събере 9 млн. души върху 2% от нормалната градска територия, която би била нужна за такова население. Така земята остава свободна - а хората оставят най-малък отпечатък, скрити зад половинкилометрови стени в едно от най-горещите места на планетата. Разбира се, съгласно създателите на плана животът в града ще бъде поддържан от възобновима сила и ще създава водата и храната си напълно стабилно.
Изложбата на плана във Венеция се организира още веднъж паралелно с Биеналето в Abbazia di San Gregorio и сподели какъв брой доста и все огромни международни архитекти са склонни да захвърлят положителното си име и да работят за материализирането на една рециклирана визия за бъдещето, артикул на архитектурните утопии на ХХ в., която през XXI в. наподобява неуместно безконтролно. Устойчивото бъдеще на градовете на Земята сигурно няма да се построи, спонсорирано от петролни долари и с явно спекулативни капиталови планове. А животът в този линеен град, визуализиран с макети и видеа, генерирани като че ли от AI, наподобява плашещо антиутопичен. Живот на една планета, в която природата е тотално разрушена и човечеството се е избавило в изкуствена, безусловно климатизирана среда.
За климата от Америка
В положителните галерии на Съединени американски щати изложбите на тематика климат, екология и климатични промени са на всички места тази есен. В Hirschhorn Museum във Вашингтон се намира извънредно впечатляващата видеоинсталация Purple на Джон Акомфра, която на шест екрана смесва настойчив роман за въздействието на индивида върху природата и климата на Земята през фрагменти от Аляска, Гренландия, тихоокеански острови.
.jpg )
В MoMA в Ню Йорк до януари 2024 година ще може да се прегледа изложбата Emerging Ecologies. Architecture and the Rise of Environmentalism, която наблюдава екологичните паники на архитектите в Съединени американски щати още от 60-те години на ХХ в. и съзнателно завършва с планове от началото на 90-те, с цел да покаже по кое време " екология " става клиширана дума, лишена от първичния си обезпокоителен заряд.
.jpg )
Струва ми се обаче, че няма да стане единствено с изкуство и говорене. През септември десетки хиляди стачкуваха по улиците на Манхатън за цялостна възбрана на изкопаемите горива, а в речта си пред тълпата лявата конгресменка Александрия Окасио-Кортес сподели, че " придвижването би трябвало да стане прекомерно огромно и коренно, с цел да бъде пренебрегнато ". Но Ню Йорк, както всички знаем, не е Америка.
Няма време да разчитаме на дребни архитектурни намеси, на пилотни планове, на създаване на мрежи (каквито се пробва да прави Новият европейски Баухаус) или на деликатно образоване на едно доста разграничено общество (както се пробват да вършат галериите в Америка). Дошъл е моментът да се паникьосаме, да спрем просто да приказваме и да действаме уверено и дружно - оттатък стопански ползи и политически пристрастия. Това ще бъдат сложни и непопулярни ограничения, които би трябвало да се ползват по едно и също време и световно. Въпросът е: можем ли?
Пиша този текст в Бруклин по време на потоп. На 29 септември сутринта в Ню Йорк единствено за три часа падна едномесечно количество дъжд, който наводни метрото и улиците на Манхатън, Бруклин, Куинс, спря влакове, блокира улици и летища, канализацията преля, а губернаторът на щата обяви изключително състояние. Тропическата стихия " Офелия " продължава към този момент няколко дни по Източното крайбрежие на Съединени американски щати.
Това се случва след пагубните наводнения на 10 и 11 септември в Либия с хиляди жертви, както и след поройните дъждове, унищожили Северна Гърция, Турция и Югоизточна България. Град Аризона в щата Финикс, Съединени американски щати, претърпя 31 поредни дни с температури над 43ºС - невиждан връх, а в щата Джорджия, където прекарах по-голямата част от месец август, бяха маркирани най-горещият юни и най-горещият юли въобще в статистиката. Колко горещо беше във Финикс? Толкова, че беше рисково да се пипа железен парапет, а водата от градинския маркуч можеше да те изгори. Тротоарите се нагряваха до над 70ºС, а децата получаваха изгаряния втора степен, в случай че излезеха боси на балкона.
След рисковите горещини и пожарите предстоящо пристигнаха и наводненията.
" Небето е като гъба ",
разясниха още на 5 септември в подкаста The Ezra Klein Show на " Ню Йорк Таймс ". То поема изпаряващата се влага от горещата земя и затоплените океани и след това я връща назад не отмерено, а като пагубни изливания.
Какво научихме обаче от това лято на рекордни температури и естествени катаклизми?В треперещия от горещина въздух на август шестлентовите автомагистрали на американския Юг бяха цялостни с коли, нормално бензинови. Във всяка кола - не повече от един човек, запътил се към някоя тежко климатизирана постройка, в която живее или работи. Неизолираните къщи на американските покрайнини, със своите милиони квадратни метри застроена повърхност и неприятна дограма, големите халета на американските хипермаркети, дребното разполагаем градски превоз, даже кината поддържаха изкуствено температури близо 20 градуса по-ниски от външните. Топлинните острови в корпоративния център бяха непоносими. А чувството беше, че въглеродният отпечатък на град Атланта примерно за ден е колкото този на България, и то преди у нас да са спрели въглищните централи. Впрочем това удостовери пред мен и Джоузеф Хийткот, декан на Факултета по урбанизъм и околна среда на The New School в Ню Йорк.
Имат ли какво да кажат архитектурата и изкуствата по тематиката?
За климата от Венеция
Линеен климатизиран град в пустинята, " Ловци в снега " на Брьогел или традицията за изстудяване посредством зеленина и водни огледала на андалуските вътрешни дворове - има доста способи, по които да приказваме за климатичните промени през изкуство и архитектура. А Венеция е добър фон за сходен диалог - град, застинал в нежната си хубост, съдбовно застрашен от непрекъснато повишаващите се водни равнища, извънредно парещ през лятото.
В края на ноември приключва 18-тото Архитектурно биенале във Венеция. Климатът не е съществена тематика тази година, само че участва осезаемо в няколко блестящо контрастни изложения и си коства да бъде разискван точно след лятото на 2023-та с най-горещите междинни температури, измерени на Земята, след като се води статистика.
През май английската архитектка от ганайски генезис Лесли Локо стана първата цветнокожа жена куратор на този най-престижен архитектурен конгрес в света и прикани целия свят да мисли за бъдещето през тематиката Африка - най-младия континент, който може да се окаже една " Лаборатория на бъдещето ". Доколко биеналето съумя да реализира това (по-скоро не), е тематика за различен текст. Но ориста на планетата, а и на обществото ни, в това число през дебатите за климата, също е незаобиколима част от тази лаборатория, от общото ни бъдеще.
Everybody talks about the weather
Така че не е неприятно да поговорим за времето - както вършим в действителност всеки ден и както ни предлага кураторът Дитер Ролщрете в едноименната галерия в палацо Ca' Corner della Regina - пространството на Фондация " Прада " във Венеция.
Сградата сама по себе си е превъзходен експонат - бароков венециански замък, издигнат сред 1724 и 1728 година за фамилия Корнер от Сан Касиано. За изложбите си Фондация " Прада " употребява първите три етажа след деликатна реституция, в това число на всички елементи, мазилки и фрески.
" Венеция е обречена. До 75 години града към този момент няма да го има и всичко ще е под вода, в това число тази постройка тук ",
споделя обаче Ролщрете. Надвисналият риск и неизбежността на разрухата ясно се четат като съзнателно обръщение в цялата галерия. Въпросът е по какъв начин през изкуството да осъзнаем голямото въздействие на климата освен за всекидневието ни, само че и исторически, световно и за развиването на цивилизацията изобщо.
На входа ни посреща стена от екрани, на които се излъчват телевизионни прогнози за времето по целия свят. На първия етаж прекосяваме през лабиринт от табла, където статистически данни за рискови промени на климата на планетата през вековете са поставени паралелно до известни картини, които в действителност ги изобразяват. През 1565 година Брьогел рисува към този момент упоменатите " Ловци в снега " по време на така наречен дребна ледникова ера, когато температурите на Земята падат внезапно с няколко градуса. Това води до изключително тежки зими, поредност от неприятни реколти, апетит и в последна сметка до трагична световна рецесия, която бележи времето сред средата на XVI и средата на XVII век.
Немският романтик Каспар Давид Фридрих рисува прословутата си картина " Море от лед " като отражение на общото тъмно въодушевление, обхванало Европа след така наречен година без лято. През 1815 година експлоадирането на вулкана Тамбора в Индонезия изпраща такова огромно количество вулканичен прахуляк в атмосферата на Земята, че небето потъмнява за една година, температурите падат, а мрачното време и преваляванията бележат цялото лято на 1816 година Същото лято, в което Мери Шели написа " Франкенщайн " като отговор на предизвикването на Байрон кой ще измисли най-мрачната призрачна история, до момента в който цялата компания стои затворена с месеци в къща на брега на Женевското езеро в непрекъснат дъжд.
Изложбата продължава с повече от 500 книги, видеоматериали и изявленията за климата и климатичните промени. Както и с няколко антиутопични сюжета, които всеки би трябвало да види, прочете и изживее самичък за себе си.
Град на бъдещето или антиутопичен призрачен сън
Всъщност точно една антиутопия, показана като сполучлива рецепта за бъдещето, е контрапункт на изложбата във Фондация " Прада ".
The Line е план за 170-километров линеен град, който към този момент се построява в пустините на Саудитска Арабия и се популяризира като бъдещето на урбанизма. На места напълно климатизираната конструкция доближава 500 метра височина и предлага суперкомпактен модел на обитаване, при който в даден миг 80 000 души ще бъдат на 5 минути пешеходно разстояние от всичко належащо. The Line може да събере 9 млн. души върху 2% от нормалната градска територия, която би била нужна за такова население. Така земята остава свободна - а хората оставят най-малък отпечатък, скрити зад половинкилометрови стени в едно от най-горещите места на планетата. Разбира се, съгласно създателите на плана животът в града ще бъде поддържан от възобновима сила и ще създава водата и храната си напълно стабилно.
Изложбата на плана във Венеция се организира още веднъж паралелно с Биеналето в Abbazia di San Gregorio и сподели какъв брой доста и все огромни международни архитекти са склонни да захвърлят положителното си име и да работят за материализирането на една рециклирана визия за бъдещето, артикул на архитектурните утопии на ХХ в., която през XXI в. наподобява неуместно безконтролно. Устойчивото бъдеще на градовете на Земята сигурно няма да се построи, спонсорирано от петролни долари и с явно спекулативни капиталови планове. А животът в този линеен град, визуализиран с макети и видеа, генерирани като че ли от AI, наподобява плашещо антиутопичен. Живот на една планета, в която природата е тотално разрушена и човечеството се е избавило в изкуствена, безусловно климатизирана среда.
За климата от Америка
В положителните галерии на Съединени американски щати изложбите на тематика климат, екология и климатични промени са на всички места тази есен. В Hirschhorn Museum във Вашингтон се намира извънредно впечатляващата видеоинсталация Purple на Джон Акомфра, която на шест екрана смесва настойчив роман за въздействието на индивида върху природата и климата на Земята през фрагменти от Аляска, Гренландия, тихоокеански острови.
В MoMA в Ню Йорк до януари 2024 година ще може да се прегледа изложбата Emerging Ecologies. Architecture and the Rise of Environmentalism, която наблюдава екологичните паники на архитектите в Съединени американски щати още от 60-те години на ХХ в. и съзнателно завършва с планове от началото на 90-те, с цел да покаже по кое време " екология " става клиширана дума, лишена от първичния си обезпокоителен заряд.
Струва ми се обаче, че няма да стане единствено с изкуство и говорене. През септември десетки хиляди стачкуваха по улиците на Манхатън за цялостна възбрана на изкопаемите горива, а в речта си пред тълпата лявата конгресменка Александрия Окасио-Кортес сподели, че " придвижването би трябвало да стане прекомерно огромно и коренно, с цел да бъде пренебрегнато ". Но Ню Йорк, както всички знаем, не е Америка.
Няма време да разчитаме на дребни архитектурни намеси, на пилотни планове, на създаване на мрежи (каквито се пробва да прави Новият европейски Баухаус) или на деликатно образоване на едно доста разграничено общество (както се пробват да вършат галериите в Америка). Дошъл е моментът да се паникьосаме, да спрем просто да приказваме и да действаме уверено и дружно - оттатък стопански ползи и политически пристрастия. Това ще бъдат сложни и непопулярни ограничения, които би трябвало да се ползват по едно и също време и световно. Въпросът е: можем ли?
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ